Тук ще ви припомним как става пресмятането на намотки за трептящи кръгове, като ще разгледаме и няколко конкретни примера за проектиране на намотки, изпълнени въздушно.

Преди да пристъпим към методиката за пресмятане на печатни намотки, ще ви припомним формулата, по която се определя резонансната честота на трептящи кръгове от паралелно и последователно свързани намотка и кондензатор, каквито най-често се използват при миниатюрните предаватели и приемници (фиг. 1) и ще дадем и един практически пример за проектиране на въздушно навита еднослойна намотка.
В примера, резонансната честота (f рез) е в MHz, индуктивността (L) - в H, а капацитетът (C) – в pF.
Резонансните криви при паралелен и при последователен трептящ кръг имат еднакъв вид. За пресмятане на резонансната честота можете да използвате и номограмата, дадена от Д. Рачев в “Справочник на радиолюбителя”. Разгледаният в справочника пример за използване на номограмата е погрешен, но самата номограма е построена правилно и е удобна за използване, ако не желаете да пресмятате по дадената по-горе зависимост.
Както се вижда от формулата, за да се направи трептящ кръг с определена резонансна честота, е нужно да се подберат капацитетът на кондензатора и индуктивността на намотката. Донастройката на кръга обикновено се прави, като един от елементите му се регулира – използва се променлив кондензатор или бобина с променлива индуктивност (най-често с подвижна сърцевина). Тук ще се спрем върху по-често използвания в миниатюрните предаватели вариант - променлив кондензатор/постоянна индуктивност, като ще разгледаме пресмятането на намотката за трептящия кръг, изхождайки от необходимата ни индуктивност.

Ще започнем с едно практическо правило: Максимална индуктивност се получава тогава, когато отношението на дължината на намотката към нейния радиус е равно на 0,8. Пресмятането на необходимия брой навивки и на дължината на намотката се извършва по формулите, показани на фиг. 2, където индуктивността (L) е в H, а радиусът (R) и дължината (l) на намотката са в mm.
Обърнете внимание, че диаметърът на проводника, от който е навита намотката, не участва никъде в тези зависимости.

От дадената на фиг. 2 зависимост можем да пресметнем, че намотката трябва да съдържа 6,57 навивки и да има дължина 5,2 mm. На практика в този случай трябва да се навият 7 навивки и намотката леко да се разтегне, при което индуктивността и леко ще се намали и ще се компенсира неточността от закръглението на броя на навивките към по-голямото цяло число.